Топ 10 на личните ми причини за нервност

1. Излъчвам твърде много топлина.
2. Очакванията ми (изключително нелогично!) продължават да растат, въпреки, че шансът им да се сбъднат продължава да намалява.
3. Желанието ми да съм здраво стъпила на земята е много по-слабо от желанието ми наистина да изпитвам такова желание.
4. Осезаемо и почти непрекъснато усещане на  №3.
5. Изпращам противоречиви сигнали към небето - мечтите ми си противоречат!
6. Спохождането на мисълта, че един репортаж по телевизията може да предизвика опашки на гишетата, задръствания на магистралите и прочие слабоумни постъпки, издаващи малоумно население.
7. Близки срещи с част от самото малоумно население, като например много от жените зад гишетата и зад щандовете, както и в някои институции, които полагат неимоверно старание да проличи колко са прости.
8. Не мога да си отговоря на въпроса от къде идват и къде отиват после всичките тия дрехи???!!!???
9. Липсата на някого (естествено, че не на предпоследно място по важност!). Продължаващата липса на някого - още повече!
10. Съотношението между парите, които са ми в наличност и онези, които трябва да са в наличност. И актуалния фалит на Щатите, може би несъзнателно ме изнервя...

Хахаха!
Това не е причина, а следствие :)

Колко струват книгите извън сезона на черешите ;)

Напоследък толкова се обърках сред цените, че вече не знам какво значи да струваш нещо! И в буквален, и в преносен смисъл.

В един вестник преди време прочетох, че жена продава девствеността си за 1000 лв. Бързото ми изчисление показа - 1 iPhone срещу 1 девственост. Щото пък на някои им купуват айфони съвсем без да са девствени, нали така...  

В книжарниците започнах да влизам като в библиотеки - гледам, прелиствам, открадвам си по някой пасаж, опитвам се да го запомня, ако може по-дълго да ми е сито на душата... Но не може! И ситостта - и в преносен, и в буквален смисъл - и тя има предел. За Орхан Памук - 20.00 лв., за Бегбеде - 15.00 лв., за Елизабет Гилбърт - 15.00 лв., за Елиф Шафак - 15.00 лв., за старата Агата Кристи - 7 лв.! Както и за Стайнбек и неговите мишки и хора... 

Не си правя никакви изводи. Просто не мога да се ориентирам. Не разбирам толкова ли трябва да струват, всички книги ли по толкова? Евтини ли са, скъпи ли са, като доматите ли са и като краставците - някои са гмо-та, други са с екстра - бактерия вътре; подозирам дори кои са гмо-та и кои са с бактерия, т.е заразни. На първите им правят масирана реклама, а към вторите вече спадат тези за духа, духовното развитие и погледа навътре към себе си... Хорхе Букай временно го замразих.

Някои приятели вече четат само електронно, не пазаруват хартия. На мен обаче все още и 5-те сетива са ми нужни. Но нито една стока няма реална цена и нищо не струва. Струват все повече само времевите и пространствени измерения - ако си марка, ако си в кампания, ако си в промоция, ако си пред фалит, ако си пред ликвидация, ако си в мол, ако си на базар, ако си автор, дошъл в страната да се промотира или не си такъв... голяма лудница! Наскоро питах в една известна книжраница имат ли нещо от Елиф Шафак, но ми отговориха, че били прекратили договора с фирмата-разпространител на книгите й !?! Както се казва - точно на време!

Не че има някаква връзка между книгите и черешите, но пък ми хрумна, че мога да си пиша и да си правя нещата объркано, без никаква логика, щом на пазара може, та затова ще си разкажа почти вицовата случка от сезона на черешите, пък който вижда връзка - вижда, който не - много важно. Ще му прекратим договора и готово.

"Един килограм череши от 2.20. - казвам."
"Ъъъ - почва да мрънка продавачката, - то почти няма от тези, имаме от 2.60."
"Е, виждам, че са останали, искам от 2.20 - настоявам аз."
"Останали, ама като са престояли на борсата... - продължава да мърмори продавачката."
Аз мълча. Тя почва да гребе от черешите от 2.20 и да пълни един плик, после го слага на кантара, поглежда ме и казва: "2.60."
:))))

На ъгъла

На ъгъла се правят много неща. Можеш само да стоиш. Да стоиш и да наблюдаваш, да наблюдаваш и да снимаш, да се страхуваш да преминеш, защото си се скрил зад ъгъла... Можеш също така да кажеш "...на ъгъла, на светофара..." или да изтръгнеш единия ъгъл от триъгълника, в който си влязъл... най-често своя собствен ъгъл изтръгваш... Би могъл да стихоплетстваш нощем, сврян долу ниско в ъгъла, размахвайки юмруци към луната - кръгъл нещастник като нея, самотен и самотник...

Безразсъдството води и до подем, ако решиш да се покатериш отгоре и от своя ъгъл живота да ти се стори твърде безсмислен, поради което да скочиш или по невнимание да паднеш. Най-често - от пиянство. В ъгъла се срещат или разминават също и някои пътеки, пътища и магистрали, като обикновено не се задоволяват с един ъгъл и правят кръстовища - т-образни, у-образни, просто- и сложно-образни...На кръстовищата, родени от ъглите и пътищата, най-често даваме предимство на по-сигурната идея и почти никога - на онази, на която ни се иска...

На ъгъла някои се целуват... Преди всеки да завие по своята страна или да продължат заедно, въпреки неизвестността зад ъгъла...

В другия вариант просто си седиш на ъгъла ... през зимата...

... през пролетта...

 ... през лятото...

... още не е дошла есента...