В дивия северозапад духаше силен вятър. Единият от двата коня беше надебелял през зимата и го изкарваха за първи път на паша. С два вързани предни крака, за да не се радва много. Тревата едва се зеленееше, а вечерта донесе такава наситеност с влага, че въздухът залепваше по гърлото.
Нямаше японски вишни, нито софийски джанки. Само пъпчици, които трябваше да се разпукат през следващите дни, но не обещаваха нищо. Кой знае как ще се развият нещата?
От площадката на горния етаж на къщата, откъдето се наблюдават залезите, се чуваше реката. Само тогава, в детството, реката се пълнеше дотолкова, че шумът й заедно с жабешките крясъци можеше да се чуе от къщата.
Няколко разходки. Малката разходка до моста, където децата си направиха върбови венчета за главите и хвърляха пръчки в потока, а после ги чакаха да се покажат от другата страна.
Голямата разходка до езерото. Почти преливащо. Тихо, сиво-бяло, без хора, без коли, без каравани. Един щъркел, една чапла, няколко диви патици, едната от които гордо пореше водата сама. И цветя в гората - изобилие от цветове.
Трудната разходка - до гробовете. Вятърът духаше пламъците на свещите и сушеше сълзите.
Интимната разходка. По пътя нагоре, където винаги има коловоз, пълен с вода и кал, и заешки следи. Панорамите се откриваха безкрайни, безгранични, вечни. Бяха оцелели няколко минзухара на поляната с минзухарите.
Хората се оплакаха, че са изкарали тежка зима, с много сняг, студена и ветровита. Една баба дойде с кошница, в която бе подредила точно като Червената шапчица бутилка вино, козунак, боядисани яйца и бонбони-лукчета с обвивки като футболни топки.
Ей така изкарахме Великден в Дивия Северозапад.
п.р. Снимките - в Дивия Северозапад II част ;)
Тъжен и онеправдан край е този. Но пък има някаква мрачна романтика в него.
ОтговорИзтриванеПоли, защо ли ми е толкова познато това с козунаците, перашките и лукчетата : )))
ОтговорИзтриванеБиби