Джони и Анджелина в "Туристът"

От "Аризонска мечта" насам възприемам Деп единствено като странник. И дори да го облекат в расо, живите му мънички и черни очи продължават така да се мятат наляво-надясно, че ми поддържат усещането... този е луд! Затова не се изненадах на лекотата, с която изигра Уили Уонка - откаченият собственик на шоколадовата фабрика в "Чарли и шоколадовата фабрика".  Но сега в "Туристът", въпреки че тичаше по покриви,

което е странно за учител по математика, не успя да ме впечатли. Джоли пък я харесвам принципно, обаче не й се получи особено и на нея. Има нещо скучно в "Туристът", но не разбрах точно кое. Може би сценарият е малко безинтересен или пък екшънът му е слаб, съспенсът не е достатъчен, руснаците са му в повече, италианският интерпол - също, онзи нож до шията на Джоли е супер измислен, водата във Венеция дразни точно толкова, колкото непрекъснатото излитане на гълъбите на площада...

 

Или причината си е в мен. Ядосах се, че в крайна сметка останах да гледам този филм сама, въпреки първоначалния замисъл и понеже винаги става така, когато ми пропадне някоя илюзия за споделяне на преживяното, сега бълвам огън и жупел. Дори срещу двойката, за която вестниците писаха, че се влюбили по време на снимките. Да бе да! А Брад Пит на кого го оставят????? ;)

Ето сега, след като споменах Пит, се успоких и се сетих нещо хубаво от "Туристът". Каза го героинята на Джоли, докато превърташе в ръцете си мъничък медальон, овесен на врата й и обясняваше значението му: "Хората имат две страни - добра и лоша, минало и бъдеще и трябва да приемеш и двете, когато обикнеш някого".

Даааа, така си е. Ама пък хич не е лесно!