Когато беше -5, се надявах да претичаш в студа, скрит в якето и шапката, с пъхнати в джобовете ръце...бях писала затова. Надявах се да напиша "Ела" и ти да дойдеш. И го написах и ти дойде. Наистина дойде и -5 стана просто 5. Бързо и изведнъж.
Сега, когато е -15, -19, минус сто, не знам какво да напиша. Гледам през прозореца, отварям го и го затварям, замръзва ми дъха, после ми се плаче, затова слушам музика, но тя вече не ми харесва и ако се усмихвам, то е за да не забравя как се прави... Станала съм тъжна през тази минусова седмица. Идвай си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар