Ако няма значение

Ако за другите не е така от значение кой всъщност си, животът щеше да е различен.
Толкова дълбоко сме влезли в канавката, че рядко някой си позволява да се надигне. И сме толкова често преднамерени и обезпокоени от информацията, която имаме, че редовно осакатяваме срещите си. С познати и непознати.
Ако говорим с някого един час, без да знаем нищо, освен това, което виждаме и чуваме, ще получим със сетивата си най-важната информация за него. Ще го възприем по дрехите, по маниера, по смисъла и подредбата на думите му, по това, което носят те, по енергията, която излъчва, по цялостното му поведение и дори и да не искаме, ще разчитаме на подсъзнанието, за да разгадава сигнали... Освен това и ние ще бъдем повече себе си, защото липсата на информация елиминира до голяма степен преднамереността.
Когато обаче разберем повече за човека - с какво се занимава, какъв пост заема, какъв е семейният му статут, образование, произход и т.н, нещата така се канализират, че мнението ни за човека, създадено от едночасовия разговор, най-вероятно ще бъде разбито на пух и прах. Редовно губим от тези срещи, пропускаме и накрая нищо чудно, че се оказваме тъжни и самотни.