Когато не можеш да разкриеш душата си, тялото започва да изпуска...

В книгата на Елиф Шафак "Светецът на неизбежната лудост" няколко приятели се опитват да помогнат на едно момче да признае любовта си. Разсъжденията са интересни: всеки предполага различни причини, поради които той не може да го направи и предлага различни начини да му помогнат. Усещат се като съучастници с товар на плещите си.
В мига, когато той им споделя за влюбването си, настъпва облекчение за него и тежест - за тях.  Той излиза от вцепенението си на влюбен, прелива от жизненост, има отличен апетит, а те започват да се дразнят. Убедени са, че признанията за дълго потискана любов предизвикват верижна реакция и едновременно решават, че се налага спешно да  го убедят да й признае любовта си. Само че не е никак лесно. Момчето не знае как и не може да го направи. В един момент дори го хваща диария и не излиза от тоалетната. Тогава единият от приятелите му стига до внезапното прозрение: "Диарията му е по-скоро символична. Дължи се на това, че не може да й се обясни в любов. Когато не можеш да разкриеш душата си, тялото започва да изпуска..."