Ловецът и Червената шапчица /следпразнично/

Една жена, сама, сред мъжка компания около Коледа, е като сърна в гората, която все някой ще уцели. Може и да не е в сърцето...
Има такива места, където съвсем безстрашно, дори до огъня, пристигат странни чудати типове, които са свикнали да пикаят в двора, да се връщат с разкопчани ципове и да философстват за това как се сервира сирене натюр, как се краде жена нощем и как се предаваш от измъкването от калта /!/
Разказите на ловци, които се напиват постепенно и сигурно, приличат на приказки с твърде зловещ край. Зайците стават все по-одрани, а в глиганите се забиват все повече куршуми... И навсякъде капе кръв... В един момент забравяш, че всъщност няма сняг...
Случват се и видения - излязъл си сънен около 2 по обяд, по домашни дрехи, претичваш до кварталния магазин за пет-шест важни неща и изведнъж виждаш истинска зезда. По средата на платното целува гаджето си и го праща в такси, а после пазарува редом с теб... Разсънваш се. Купуваш към десетина важни неща, като забравяш основното.
Случват се и иронични набези спрямо ранимата ти душа. Някой не те поздравил, друг не ти подарил, трети не те целунал, а на четвърти /единственият ерген/ му се пада късмет - "цяла година ще се учиш ново гадже да улучиш"... И той не го споделя с останалите.
Има подаръци, които са под леглото и други, които са в него. Както има дядо Коледи, които за нищо на света не влизат в комина...
Някои празнични залпове изненадват. Гръмват или не когато си мислиш, или не където си мислиш...
А освен това, мадам, празнуването не е за всеки. Да празнуваш е като всяко друго действие. Изисква енергия. Обаче има и друго. Да празнуваш е нещо като да се чувстваш предварително зареден с енергия, подготвен, концентриран, дисциплиниран и после... енергичен.
Ако не си енергичен после, няма никакъв смисъл да си такъв преди, както и да празнуваш.
Няма смисъл да празнуваш и ако саботираш ентусиазма на другите със собствената си консервирана киселост.