Тази нощ в 3.30, докато се взирах в гъстата мъгла отвън и си представях страховити сюжети, си мислех, как с удоволствие бих се запознала с някои герои от филми... Например с Брад Пит от "Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд" /героят му е същуствувал наистина, но, уви, времената ни не съвпадат.../ или с Брад Пит от "Легенди за страстта" /!!!/ Щеше ми се да можех да бъда за малко с Ален Делон и Роми Шнайдър от "Басейнът" - така силно привличат към себе си... Не си падам съвсем по героите на Марлон Брандо или Мики Рурк, харесвам Де Ниро и Пачино много, но с техните "образи" също не бих поискала среща... Странно е... при домакинята Мерил Стрийп от "Мостовете на Медисън" или някой друг час в кафенето с Джъд Лоу от "Моите боровинкови нощи"... Със сигурност искам да поседя на палубата с Ди Каприо и да разглеждам неговите рисунки, но краят е толкова зловещ, че ако бях режисьор, сигурно щях да удавя себе си, вместо него...
Цялата работа тръгна от Мат Деймън, Пенелопе Круз и "Тези прекрасни коне", които бях гледала няколко часа преди мъглата. Там героят на Мат Деймън отиде да развенчае идеалния образ, който си мислеше, че е създал у един съдия, да опровергае впечатлението, което е оставил за себе си... Толкова рядко, толкова рядко това се случва наистина... Мъжете е добре да са мъже и извън филмите, ако може...
Няма коментари:
Публикуване на коментар