Булевардът с лиричния ритъм...

Предимството да имаш поглед към булеварда се състои в това, че усещаш града - включително последните му издихания и първите му утринни напъни. Първи януари е от онези дни, когато градът не иска да живее. Прави се на умряла котка или наистина си е умрял. Ако някой надигне глава, се чувства объркан – все едно е нарушил забрана... Тогава булевардът почива и не позволява дори на кучетата да препикават тротоарите, кошчетата, стърчащите стълбове. Тишината не е така осезаема, както неподвижността. Дори изостаналите по тротоарите листа не помръдват. Няма и таксита. Само трамваите громолят върху булеварда и пречат на единствения му почивен ден. Ако наблюдаваш, ставаш съпричастен и пазиш тишина. Присъединяваш се към пустотата навън като пускаш пердетата, лягаш на дивана, разтваряш се в нещо домашно и твое...

Утре вече е различно. Булевардът вече няма права, няма очертания, не се вижда побелялата му от нощния студ покривка, пресичат го, кръстосват го, димят и вървят върху него... Градът не просто се е събудил, инжектирали са го...