Гордост

"Гордостта е признак на несигурност".
Репликата я долови "периферният" ми слух снощи, беше от някакъв филм, който вървеше по телевизията, докато аз гледах клипчета в интернет за аранжиране на аквариуми. Бях се потопила изцяло във водата, заради новата ми скалария, но това с гордостта ми хареса. Никога не съм си падала по книгата/филма "Гордост и предразсъдъци", въпреки че заради една приятелка даже субтитри оправях в зората на бг-торентите. Тя определено си падаше по този филм, а той, свален и пригоден от мен, спираше внезапно на сцената с моста... Което си беше гаден момент за вълнението...
"Гордостта е признак на несигурност" е добра реплика, защото ми обяснява хилядите съмнения в собствената ми гордост. Вече не се съмнявам. Всъщност съм постъпвала еди си как, не защото нямам гордост, а защото съм била сигурна в себе си. Точка. Как слънцето изгря!
Спомням си, че съвсем млада си позволих да кажа на един известен журналист, насаме естествено, че е крайно време да зареже гордостта си и да действа като другите. Намираше се в момент на сериозна криза в кариерата си и не правеше нищо.Даже му дадох пример като кои други. Казах му: "Като Иван Гарелов, например!" Единствената негова реакция беше озадачаващ изумен поглед.
През годините разбрах, а репликата от снощи просто синтезира това, че не гордостта, а липсата на увереност в собствената му значимост, го провали.
Вчера гледах Гарелов при Карбовски и от думите му се уверих, че е дълбоко убеден в значимостта си и в това, което представлява. Тази вътрешна сигурност му позволява да експериментира и да вярва в успеха на експеримента.