Килиманджаро и покорителите

Като бях малка, си мислех, че Килиманджаро е много трудна за покоряване планина. Струваше ми се достъпна само за алпинисти. Да си помисля да я катеря, беше все едно да си се представям с цигулката на сцена. Никога не съм държала цигулка. Мога да танцувам, да тананикам, да барабаня по масата, да щракам с пръсти, да си тактувам в кола, на под, на диван и т.н.,но не мога да свиря на цигулка и това е нещо невъобразимо за мен. Като бях малка, но не защото съм била малка, много неща изглеждаха достъпни само за професионалисти. И времето май беше такова...имаше предели и граници, въпреки неограничените човешки възможности... А може би  аз съм ги възприемала така нещата - или ставаш за нещо, или не. Предизвикателства от рода на и аз мога да се науча да свиря, и аз мога да забия колец на еди кой си връх, никога не са ме съблазнявали.
От доста време се наблюдава едно пригаждане на невъзможното до някакви нива на възможно, така че всеки пожелал да става и да бъде каквото и където си пожелае. По този начин ми се струва, че този всеки си създава чувство за успех, който всъщност не е действителен. Замислих се, след като онзи ден актрисата Евелина Борисова разказваше как покорявала върхове, вкл. Килиманджаро. Естествено далеч не е само тя. Чели сме за много други покорители на всевъзможни в миналото върхове. Не знам дали имам и минимално основание за тези разсъждения, още повече, че мина много време, откакто Соломон Паси, този не особено ярък физически екземпляр, ме изненада с това, че си живееше сред полярните ледове като на село. Освен това май нито един връх не съм покорила, във всякакъв смисъл, битувам си някак в низините, та сигурно нямам право да обсъждам устремените към високо и далече, но ми се струва все пак, че не може нещо като Килиманджаро да бъде ей така просто покорено! От друга страна какви са тези хора, които непрестанно търсят някакво доказателство за възможностите си, все едно някой им е казал, че нямат такива...Вярно е също, че има склонове и склонове, както и начини да се катериш нагоре, но силата на духа може да се изпита и в една съвсем простичка житейска, ежедневна ситуация, най-малкото когато се налага да застанеш зад една своя дума или да изкажеш едно мнение, или да защитиш някой набеден по неволя...