Театър и дъжд спонтанно

Изведнъж ми се прииска да отида на театър. Така, както може да ти се доядат ягоди - по начин, че устата ти се пълни с аромат и тръпчивост.
Тогава се убедих, че и спонтанността се осъществява спонтанно, капризна е. Винаги те възнаграждава по необичаен и неочакван начин, независимо как точно и какви са последствията. И в това й е чарът.
Спонтанно го организирах, купих билети, пристигнахме навреме и...
Театърът се продъни, така да се каже. Заваля порой, градушка и наводни сцената. Трябваше да си тръгнем, отмениха постановката. Във фоайето течеше вода и се събираше на голяма локва. Актрисите прецапаха през нея и си излязоха, промъквайки се между хората, които чакаха да презаверят или върнат билетите си на касата. Ние не успяхме да го направим. Не харесвам блъсканиците, макар че понякога са така необходими. Свърши работното време на касиерът, касата автоматично се затвори и... неблъскащите се останаха за друг път.
Спонтанно по мокрите улици си прибрахме у дома.
Да видим как ще продължи тази история. Възнамерявам утре да се оправя с останалите на дъното на чантата ми два неизползвани билета...