Снощи имах дилема. Дали да слушам сексуалните съвети на Кобилкина при Слави или да гледам "Умно село" на Влади Люцканов за Георги Господинов.
Дилемата не се породи от това, че сексът е първичното, а Георги Господинов, респ. книгите, литературата са вторичното, а от желанието ми да виждам милата добронамерена усмивка на Кобилкина, докато обяснява възможностите на вагината, задържането на оргазмите и аналния секс като средство против хемороиди. Тази кротка усмивка ме разколебаваше...
Естествено Георги Господинов спечели първи рунд. Говореше за неща, които ме облагородяваха. Може да звучи пресилено, но е факт. Понякога и само като слушам някого, се чувствам по-добре. Намирам подкрепа на мислите си, на идеите си, на смисъла, който и аз съм открила. Подкрепата е важна. Ако не я намираш в обкръжението си, си загубен. Хората, които са около теб, трябва да подкрепят не само това, което правиш, защото така трябва, а и онова, което правиш, защото така мислиш, така чувстваш, така си зареден. А всеки е зареден различно. Срещата на подобно заредени си е житейско събитие, което трябва да се отглежда с внимание, не по-малко наситено от вниманието, с което се отглежда една любов, например.
Облагородяването днес е по-трудно отпреди. Хората говорят по-рязко, общуват си по-нервно, разменят си по-остри реплики, не си позволяват много теми, защото нямат време да ги обсъдят пълноценно и защото не намират смисъл да го правят - обикновено това не са теми, които имат приложение на практика.
Друг е въпросът за темите на Кобилкина и тяхното приложение на практика. Винаги съм се питала, кое всъщност ме прави добра или недобра в секса? И винаги съм си отговаряла, както за всяка друга дейност под слънцето - усетът. Щото като нямаш усет за нещо, и тежести да вдигаш, и вагината да си смениш, все тая... А усетът си е талант. Така че пак стигаме до процентите - 99 % талант и 1 % труд или обратното... ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар