Случаят с пребития и обезобразен Слави Ангелов е поредното доказателство, че на никого не са нужни журналисти. Нито на управленията и властта, нито на обществото и хората. Журналистите са мразени, подценявани, обиждани, нежелани, в крайна сметка - убивани, обезобразявани, изнасилвани. И става въпрос за онези, при които се вижда, се чете, се чува за истински напъни да бъдат журналисти, за прояви на истинска журналистика или поне на опити за такава. Не става въпрос за самозваните, назначените, омагьосаните от славата, от екрана, от ежедневната им демонстрация на суетност. Не става въпрос дори за началото, когато някой някъде е казал: "Представям си, че ще работя в телевизия!" или "Искам да бъда журналистка!" Защото след началото, независимо от мотивите, следва развоят.
Опияняващо е да работиш това, което обичаш. И колко хубаво звучи! Ако имаш късмета да правиш онова, което обичаш, няма да работиш нито един ден в живота си! Примерно. Или други подобни. Както и тези: Бъди честен! Със себе си! Бъди отговорен! Към хората! Великолепни лозунги! Великолепни съвети! Само че, ако може, прави го тайно. Никой да не разбере. Защото разбере ли, ще ти види сметката. Толкова е лесно. Светът е удобно поле, за да ликвидираш някого. Бил пренаселен! Е, за отстрелването на когото и да е - а примери колкото искаме в цялата човешка история, - светът е широк и празен.
Ако скоро директно не се затворят ВУЗ-овете, може би трябва да се премахнат специалностите по журналистика. И не защото един побой, едно убийство или две, понижават вярата в човечеството /!?!?/, съвсем не заради загубата на вяра, а защото тези специалности бълват всяка година безработни. Естествено биха могли да си запазят съществуването, но нека поне от благоприличие си сменят името. Нека изтрият термина "журналистика" от името си. Така нито ще има излъгани, нито безработни. Ситуацията се променя извънредно бързо. Дори, може да се каже, "извънредно" е добро определение за развититето на света през последните десетилетия. Всичко е, кажи-речи, извънредно. Не се знае накъде ще ни отвее следващото събитие.
Както чух с едното ухо снощи от "Карибски пирати" - "Знаем как да стигнем до умрелите. Проблемът е, че не знаем как да се върнем."
Няма коментари:
Публикуване на коментар