Не униформени да размахват пръст, а психолози трябват

Имам два въпроса:
1.Как се полага грижа за възрастен човек/родител без пари?
Кой не мисли за възрастните ни родители - държавата, която им дава подяния като пенсии и смотана здравна система или ние - обикновените хора, които търчим по болниците с тях, гледаме ги в апартамент с три стаи и им купуваме храна? Ние ли не се грижим за възрастните си родители???/
2. Как социалното същество, изведнъж изолирано и превърнало се в асоциално, затворено, под карантина, запазва психологическо спокойствие?
Какво ме радва мен генарл, които размахва пръст и ми се заканва, след като едва издържам вече на психологическите атаки от телевизора??? На паниката, на весобщото изкупуване на храна, на нонстоп призивите да съм отговорна, да не забравям, че имам родители, които треперели над мен? Къде са психолозите, избълвани от СУ? Къде са лайф коучърите, онези със съветите и наставленията как да си държим вдигната главата, когато ни бият яко под кърста? Къде сте, психолози? Искам изявления всяка вечер от вас!