Като цяло, от години много родители, а и някои техни деца /или обратното/ са се юрнали по целия свят, ама в буквалния смисъл. Не малка част дават мило и драго да учат там, да се образоват в чужбина, друга - да видят, ей така просто свят, да посетят всичките столици поне, а и до ЮАР ако стигнат, до Дубай, до островите... Фейсбук се напълни със снимки и постове от какви ли не кътчета на света. И си казва човек - да, светът се е променил, глобализирал. До известна степен, нали? Защото родното си е родно, патриотизмът, интересите на отделните държави, не всичко можем да вържем в торбата и да го хвърлим зад гърба си, докато пътуваме по света. Казва си човек - ето, хората вече избират къде да живеят, на кого, така да се каже, да дават дан от своя труд, ум и интелект. Хората, освен това, казваш си, вече приемат различните. Ето, наред със съпругите на президентите от натовската среща, се усмихва и един съпруг. Съпруг/съпруга? Знам ли как предпочита да го наричат съпруга на премиера на Люксембург
И изведнъж - бам! Нищо не се било променило. Но най-вече простотията. Тя си тежи на мястото като камък на шията.
Чудя се как е възможно, ако поне малко виждаш с очите си, докато гледаш мачове, да търсиш произхода и корените на играчите. Какво значение има това? Гледай футбола и коментирай футбола.
Имаше ли фаул при автогола на Манджукич? Имаше ли дузпа? Бяха ли красиви головете на Погба и Мбапе? Отвърна ли Хърватска със същия дух и ангажираност, с каквито се хвърлиха в предишните мачове? Добър треньор ли е Дешан? Слаб съдия ли е аржентинецът? Ти, ако беше на негово място, щеше ли да отсъдиш дузпа?
Колко много въпроси, които ти дават право да коментираш от зори до мрак или обратно. Пък и дъжд се изля, Модрич получи признание... А забелязахте ли, че Умтити сам спаси на няколко пъти вратата на Франция?
-------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар