Предизвикателството на Джефри Арчър

Предизвикателството на Джефри Арчър

Авторът участва два пъти в конкурс на „Рийдърс Дайджест“ в Ню Йорк за разказ, който трябвало да има начало, среда и край, да бъде написан за 24 часа и да съдържа точно 100 думи. Кратките истории са публикувани в книгата „Рогоносецът“, където писателят отправя предизвикателството и към читателите.

Реших да се пробвам веднага, което се случи преди около 14 часа, но чак сега седнах. Когато погледнах долу в ляво думите, пишеше 288! Ужасяващо, нали? Обаче се оказа, че текстът няма да загуби, ако се разкаже и със 100. Така че, моят разказ беше готов според изискванията.

Апропо, може би ще Ви е любопитно да узнаете, че гореизложената предистория също съдържа точно 100 думи ;)

-------------------------------------------------------------

Най-сетне депутатът Коралов беше притиснат до стената. Няколко пъти потулваха деянията му, но сега загуби играта.

Съобщиха ми новината рано сутринта и след час имах готова публикация, която бързах да предоставя на редактора. Той обаче ме приземи с думите:

-  Няма да качваш нищо до 18.00 ч. Ако дотогава Коралов не дойде, значи е истина. Но появи ли се, отиваме по дяволите. Разбра ли? 18.00 ч.!

Точно в 18.00 ч., преди да настъпи краят на първата минута, публикацията ми се появи на сайта. В 18.02 излязох и в коридора се блъснах в самия Коралов, който бързаше към кабинета на главния.

Апропо, тези упражнения са любими на студентите, но аз скоро не се бях пробвала... Колкото и да е банално, всеки има нужда от предизвикателство :)
Ето, всъщност и разказът от 100 думи на Джефри Арчър:

Колекционерът запали угасналата си пура, взе лупата и огледа малката триъгълна пощенска марка от хиляда осемстотин седемдесет и четвърта година, известна сред филателистите по целия свят като „Нос Добра надежда“.

– Предупредих ви, че марките са две – каза продавачът, – което означава, че вашата не е уникална.

– Колко струва? – попита колекционерът.

– Десет хиляди франка.

Колекционерът бавно написа чек, после дръпна от пурата си, но тя бе угаснала отново. Той взе клечка кибрит, драсна я и я поднесе към пощенската марка.

Продавачът зяпна изумен, когато крайчецът на марката започна да дими.

Колекционерът се усмихна.

– Грешите, приятелю – каза той съвсем спокойно. – Моята е уникална.

----------------------------------------------------------------------------