По принцип харесвам много и Неймар. Обаче му се чудя - има талант, а загуби достойнството си. Пол Погба очевидно преодоля келешлъка или поне показа, че може и това. Сега се запознах по-отблизо и с Азар. Еден Азар е добър. Добър като малкото добри. Защото има разлика между добър и нахъсан, между добър и свръх амбициозен, между добър и такъв с умения да се справи. Добрите се броят на пръстите на едната ръка, останалите са с 99 процента труд или 99 процента претенции. Възхитена съм от Модрич. От къде сила и душа, голям боец, не се предава. Обаче футболът понякога бледнееше пред кадрите на ръкуващи се, ръкопляскащи и танцуващи президенти, и Марадона, а и покрай системата за видеонаблюдение, на която липсваше само гласът на Биг Брадър. Нямаше да е зле, ако онзи руски тембър, който кънтеше над публиката по стадионите, беше произнесъл поне веднъж: "Говорить VAR"!
Когато целият стадион пее, светът наистина става футбол. Става футбол и когато стадионът плаче. А това стига, за да се откажат някои от твърденията си, че световното било скучно. Скучно, колкото европейския футбол, може би. Все пак той остана.
Ян Зомер - вратарят на Швейцария - бил приковал вниманието на големите отбори към себе си и сега вероятно го чакал трансфер. Е, на мен ми прикова вниманието и без да съм в състояние да му предложа трансфер. Но какво пък, едва ли ще остане недоволен като узнае, че доста се потрудих да му намеря компания за класацията ми топ 5, обаче - уви! - остана си сам-самичък на пиедестала.
Сърцето ми, надявам се, ще се похрани още малко с оставащите няколко мача, но женските ми очи едва ли ще забележат в последния момент някого... Затова ет го Ян -
Няма коментари:
Публикуване на коментар