В какво си най-добър?

Наскоро ме попитаха: "Ако трябва да защитиш живота си с някакво умение, какво е то?" Първоначално възприех въпроса несериозно, но човекът продължи: "Ако наистина е на живот и смърт и ти трябва с умение, каквото и да е то, да го защитиш, кое е това твое умение, какво можеш да правиш по-добре от всичко друго, в какво си най-добра?"
И настъпи пауза.
Даааа, можех да отговоря, че ако трябва да спечеля време, ще помисля. Мисленето брои ли се? Хахаха, не че съм най-добра в мисленето... Обаче доста мисля. Хахаха....
Смешно ли ти е? - попитаха ме.
Ами, де да знам - отговорих. - Мисля. Знам ли в какво съм толкова добра, че да успея да защитя живота си... Имаш предвид  абсолютно всичко, така ли? Например Джеки Чан...
Просто отговори - прекъсна ме човекът. - В какво си най-добра? Какво е онова, в което те бива най-много?
Сетих се за началото на филма "Мистър и мисис Смит", където семейният консултант попита героите на Брад Пит и Анджелина Джоли колко пъти са правили секс тази седмица от 0 до 10. И те, защото не са правили не само тази седмица, но и предишните, започнаха да задават уточняващи въпроси от рода на: "Включително и уикенда?", "Нула като абсолютно нищо или като съвсем малко?" и т.н.
Но на мен уточняващи въпроси не ми позволиха да задавам.
Просто отговори - каза човекът.
/Не знам защо се занимавам с тази история. От къде ми хрумна да я споделям.../
Аз, естествено, отговорих. Отговорих искрено:
- Щях да пиша. Щях да правя това, дори да не трябва да защитавам живота си. Да, най-добра съм в писането.
Лелееее...
Идея си нямах колко е трудно да заявиш на глас, че си добър в нещо, а колко още по-трудно е да отговориш, че точно в това си най-добър!
Направо ме втресе. Ами ако наистина се наложи да защитя живота си с това умение? Ще успея ли?
И пак се замислих. Да, ще се наложи да успея. В нищо друго не съм толкова добра. Макар, че себелюбието в началото ми подсказваше съвсем различни неща. Шепнеше ми: "Ако си кажеш сериозно и се съсредоточиш, можеш да направиш всичко добре! Бива те и в това, и в това, и в това..." Да бе! - отрязвах се аз. - Бива ме, ама става въпрос за живота! Къде съм тръгнала! Себелюбието /сигурно е то, кой друг!/ продължи: "Та ти дори можеш да носиш пълна бутилка с вода върху главата си! Можеш да жонглираш с три ябълки!"
Ха! Сега пък се сетих за анонса на филма "Пепеляшка. Тайната на принца": "Принцът, всъщност, е мишок!" 

Не разбрах дали моя отговор удовлетвори човека, който ме попита, но аз се успокоих. Това е отговорът, който винаги давах на онзи известен въпрос от тестовете: "Какво бихте взели със себе си на самотен остров?" - "Химикал! Лист и химикал!"  Не се сещах никога за друго, значи това е. Това е, с което бих се борила за живота си. Това е умението. Разбира се, нещата значително се облекчават от факта, че не става въпрос да си най-добър изобщо, в света, в историята... Ехааааа... А има и такива, нали?  Но пък от друга страна, никой не е съвсем, напълно сигурен. Може би. А дори да е, все в някакъв момент се е смущавал да отговори на този въпрос. Има и хора, които мразят класациите, считат ги за излишни и пренебрегват дори степените - добър, по-добър, най-добър... Според кого? Според какво? Така е, съгласна съм. Хиляди въпроси, но ако трябва да защитиш живота си с умение? Ако наистина трябва?