Седмицата в твърде лични мисли

Четвъртък

Сънувах, че сме заедно в онази нежна близост, за която си въобразявам, че е осъществима. Все едно беше паднала берлинската стена – нещо отдавна жадувано, което се случва.

Петък 

Бих била добър детектив. Имам мнителност, която щеше да е достойна за уважение в тези професионални среди . Отличен физиономист съм, а наблюдателността ми като цяло никак не е за подценяване. От друга страна неведнъж съм изпитвала задоволство, когато разкрия “престъплението”, сваля  картите на някого и му покажа, че съм го “хванала”.  Откачено е, знам, но всички детективи, за които съм чела или гледала във филмите /тъй като лични познанства нямам/, се отличават с добра доза ексцентричност или малко лудост. За жалост хич не си падам по следенето. Но пък интуицията ми я бива, а тя е важна. Само не знам как се става детектив. Винаги съм си представяла, че е същото като да станеш ловец. Караш курс и ти дават билет.  

Понеделник

Когато започна да пиша, че съм емоционално незавършена, се появяват около 200 спиращи обстоятелства, които ме разсейват до такава степен, че всичко написано ми се струва глупаво.

Явно наистина не съм завършена ... все още... 

Събота

- Ти къде си сега?

- Ами тук, вървя...

- Къде е това? Хора има ли?

- Дааа, сега се разминах с едно момче... идват още няколко...:))))

- Много е късно, как не те е страх?

- Ами нали знаеш, че не се страхувам... Пък и всички кофти неща са ми се случвали по светло. Защо тогава да се страхувам от тъмнината? 

- Какво каза? Не чух.

- Нищо, току-що родих една мъдрост :))))

Вторник

Твърде големи са треските ми за дялане в любовното партньорство. Учудена съм, че някой прощава изневяра, за да му бъде простено и на него. В любовта съм като Ботев - или черно, или бяло ;) 

Сряда

Слуховете са неприятна предпоставка да видиш друго свое лице. Те са като мерило за вътрешна устойчивост - по това как реагираш на тях, се разбира доколко ти е яка системата...

Неделя:

01:06

Един мъж ми подари диск, на който е записал филм, представящ интересна теория.

Каква?, питам го. Ами, - отговаря ми той, - че най-сетне добрите стават повече от лошите и затова ни чака по-хубаво бъдеще, нещо такова, ще го видиш... - Аз това си го знам отпреди, отвръщам. - Защото ако добрите не бяха повече от злите, отдавна да сме заминали... Обаче - питам го - няма ли теория, която да доказва, че щастливите са станали повече?