Гледах ги снощи по БНТ. Вместо женския финал на тениса. Мислих около 10 секунди и прецених, че финала го знам, а Люк Бесон винаги ми казва нещо, което скоро никой не ми е казвал. Нещо много нежно.Така беше и в "AngelA", и в "Артур и минимоите"... Вече правя изборите си бързо, хаха, доста време ми трябваше...
Колко са различни Изабел Аджани и Кристоф Ламбер! Не че ми е омръзнал Блатечки, понеже аз много-много не го гледам, но... Не че искам и да сравнявам...
Изабел Аджани дори не е полусъблечена, а той има противна щръкнала ярко руса коса. Пак е история за любов! В края на филма той е жив. Люк Бесон винаги връща, преобръща и смесва измеренията. Живееш долу, в метрото или направо в някакъв подземен измислен свят, после си ангел, можеш да летиш, после си сред хората... събираш музиканти, постигаш мечти, надхитряш полицията, печелиш жени... Интересното е, че и долу запазваш достойнство и стил, долу също можеш да си красив, както и горе, както и между хората... Харесва ми това. И има надежда. В "AngelA" дребен, грозноват, обикновен човечец дължи много пари. Спасява го тя - Анжела, Ангел - А, която може да лети...И той спасява нея. Ангелите също имат нужда от спасение.
И сега беше хубаво да видя нещо толкова различно от всичко напоследък...
Няма коментари:
Публикуване на коментар