Усещането за неразрешима тъга

усещането за неразрешима тъга завладява внезапно като откритие, при което възкликваш "Еврика!" Струва ти се, че можеш да извадиш някакъв остър предмет срещу това чувство, възприемаш го като враг, дошъл отвътре, от тебе самия и дори си мислиш, че можеш с една-единствена самоиронична усмивка да се справиш. Обаче няма такъв остър предмет, а всичко друго е измамно. Измамната сила на заблудата, че ще разрешиш тъгата. Никак не е лесно да се надсмееш над себе си, да се видиш отстрани като победител на вътрешните си врагове, нито пък така просто се излиза от реалността, в която си потъвал дни и нощи, дни и нощи...