Добре, че изгря слънце. Студът така беше сковал виталността ми, че съвсем не можех да се отпусна. Не се сещах коя съм и къде стъпвам. Стъпвах едва-едва, за да не се хлъзна. Метафорично също. Но защо, не ми стана ясно. Даже взех вместо червено вино, да купувам розе, което си е супер странна постъпка. Обърквацията е тотална и сигурно е виновен белият заек. Този на китайците, които от китайските си ресторанти подпалиха небето три дена поред. Годината щяла да бъде щастлива, късметлийска, но непредсказуема, пълна с изневери и внезапни промени - трактовка на заека очевидно. Явно сексуално задоволен, изневеряващ, заекът е щастлив късметлия, но не достатъчно, защото е страхлив, много се ослушва и прави големи подскоци, та затова да сме предпазливи и да очакваме внезапни обрати. Освен това май не трябва много-много да излизаме нощем, особено срещу светлини и фарове... :)
Не знам защо подозирам, че моят заек не е китаец. Моят е онзи Белият Заек на Алиса. Чувствам се така, все едно съм променила посоката на стрелките на часовника, сменила съм им дори местата и съм попаднала във време, където само с една глътка от някаква си течност, големите стават малки, могат да минат през ключалката, да попаднат в плен на Царицата на сърцата и пленени да забравят, че докато са били големи, сълзите им също са били доста големички и сега са се превърнали в ... море!
Няма коментари:
Публикуване на коментар