"... И е Любов.
И все я няма.
И има друг.
И ми е мъчно.
И има друга.
И сме двамата.
Отивам си.
И пак е същото..."
Това е страхотният текст на една от песните на Михаил Белчев, която не бях чувала много дълго време и преди малко прозвуча от отсреща :)
От отсрещния блок, търговски център, спряла кола или каквото и да е обикновено звучат съвсем различни мелодии, а най-често гърмят фойерверки. Тогава си представям, че са поръчани за мен. Ей така, нали разправят, че някои си правят изненади просто ей така. Аз не съм от тях, защото просто ей така може да ми се случи да чуя някоя страхотна песен, да видя чайки посред зима или да си счупя краката от бързане, заради уют и аромат на кафе.
"...Сутрин си гладна... -" спомням си - това беше написал един Жоро, влюбен в една Наталия, която днес прилича на леля на влюбените и все повече подобрява лелинския си телевизионен вид. Забравила е да бъде влюбена, отказала се е, явно. Онзи Жоро беше публикувал невероятното си послание в един вестник. Посветено на нея. Много ми хареса. Намирах го не за романтично, а за добро - като стил, като нещо написано, което знаех, че ще запомня. "Не знам защо всеки път наричаш раираното коте бяло, а черното - сиво..." - и нещо такова имаше, явно вече не си го спомням така добре, все пак и аз преживях липсата си на романтика... Но пък в крайна сметка животът се оказва и определен брой липси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар