Вървяхме като част един от друг. Бяхме се присвоили. Усещането ме изпълваше до цялост и завършеност - друго все едно не желаех. Все едно бях постигнала някаква мечта, цел, стремеж, усещах се щастлива от това движение на двама ни като едно. Без притеснения, както често преди, без смущение, без нищо неказано, ненаправено... Щастието наистина зарежда. Когато сутринта отворих очи, когато разходих тялото си до балкона, до банята, до млякото с кафе, направих всяко движение спокойно, леко и ненатрапчиво. За самата мен. Като капка, която се е лутала от вятъра и най-сетне е паднала в басейна, където се разтваря в свои води и на плещите й вече нищо не тежи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар