Чуждата жена

Любовта и с правителства, и без правителства, с Волен, и без Волен просто си се случва. Мисля си това, докато слушам новините, разглеждам сайтове, с едната половина на мозъка си припомням, че съм сложила нещо на котлона, а с другата разсъждавам върху ... любовта. Такава съм си. Не мога да мисля само за политици, за ситуации, за енергетиката, която никой не разбира и дори в БАН не правят изследвания и проучвания за нея, единствено, поради липса на информация, не мога да отдавам вниманието си само на програми, външни оценявания, матури, проекти, платформи, Европейски съюзи и атентати... Имам нужда да мисля за любов. И го правя. Може да съм част от някакви объркани жени, невинаги правилно ориентирани, невинаги стоящи на земята, някаква смахната част, която не само има нужда, но и успява да мисли за любов, обаче това е факт.
Та, разсъждавайки върху любовта - най-общо, направо глобално, разсъждавам върху понятието "чуждата жена". Това съм аз. Не само, разбира се, но и аз. Днес, случайно или не, пак ми го казаха.
"Чуждата жена" е стряскащо словосъчетание.  Като го чуя и подскачам. На практика обаче е още по-зле - нещо като каска, даже като скафандър, вътре в който не можеш да мърдаш, обаче някой ти го е сложил по лична преценка, другите едва ли не са се подписали, че са "за" и ти си ходиш с него и ти е тясно. Явно доскоро съм живяла в ямата на едно дълбоко заблуждение - като се върти онова голямото колело, житейското, наистина всичко се повтаря, но има и нюанси, цивилизационни такива, които избутват нагоре и напред т.нар. "човек" и той поне започва да осъзнава принадлежността си по-прогресивно.
Аз не съм жена на никого, поради простата причина, че дори не принадлежа на себе си - много често. Дразнела съм се винаги на онези глупави, примитивни обръщения - "мъж ми" и разни подобни, които хората изричат и с голям кеф, че принадлежат на някого и той на тях. Защо мъжете искат жените да бъдат техни? Да ги намират в пространството си винаги, когато пожелаят? И ако не ги намират, ако не могат да ги имат като свои, да ги притежават, значи са чужди. Защо ми се е струвало, че мъжете, които съм срещала по пътя след обвързването ми, са склонни да мислят повече за мъжа ми, отколкото за мен; защо ми се е привиждало дори някакво удовлетворение и успокоение в очите им, когато той е бил доволен, а не аз; защо не мога да присъствам в нечие пространство без да принадлежа; защо територията се препикава, завладява, а после жената се притежава; защо и на мен толкова често ми е трудно да преодолея  желанието си и аз да сложа скафандър на мъжа, към когото съм вперила поглед; защо не можем да влизаме в любовта и излизаме от нея свободни и непритежавани, а сме все със скафандри - чужди мъже и чужди жени...