А тя мислеше само за едно - как безмилостно, болезнено желаеше другия... И не искаше от него никакви акробатики, никакви техники; не я вълнуваше, дали ще свърши или колко ще продължи; желаеше само той да проникне в нея и да остане там - в момента, мислеше си тя - завинаги! - и да усеща как дъха и тялото му я изпълват до край, до забрава и безсилие, до нечовешка отаденост..."
"...Жената обичаше мъжа с всеотдайността на майка. Женското й сърце приемаше и него, и неговите капризи и недостатъци отчаяно и така, както се обича дете. Жената често се сърдеше на себе си, променяше намеренията си, отричаше възможностите, дори онези, на които никога не се беше надявала, но виждаше с очите си, дори тях - очевидното отричаше; понякога постъпките му, думите му наливаха гняв във вените й или откъсваха части от нея безвъзвратно; мъжът не разбираше; жената не разбираше мъжа; майката е склонна да оправдава детето, без да го разбира.; да обичаш означава да приемаш; жената страдаше и сама; мъжът не приемаше да страда; мъжът отричаше, отхвърляше, съпротивляваше се; жената често не се възприемаше като майка, а като жертва, даже разместваше местата и виждаше себе си като дете, а него като родител, налагащ наказания; понякога жената усещаше в мъжа суровост; мъжете често са сурови!; не е вярно, че мъжете не могат да търпят болка, откриваше жената; жената понякога се питаше, дали го обича повече, отколкото той нея и разбираше, че няма везни, не разполага с такива, никой не притежава везните, с които се измерва...; жената намираше и себе си за сурова, а любовта си за безчовечна; нейната любов можеше да причинява рани; мъжът носеше по мъжки раните на своята любов - до тях няма достъп никой. никой..."
* - ненаписаните женски романи ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар