Да стана рано. Вече не е така тъмно. Да си разтривам очите, докато вървя към кухнята и в движение да обличам една жилетка, която стои на три-четири места и я намирам по пътя. Да сложа мляко с какао да се топли, да си измия очите, да извадя млякото и да приготвя сандвич, да си обуя панталон или пижама, защото краката вече ми измръзват, да занеса сандвича и млякото в детската, да събуждам - нали съм будител /особено тези дни!/, топло, с целувка, леко, с милване, после с щракване на нощната лампа, после и на онази отгоре..., да изпратя детето като го убедя, че навън е студено, после да пусна истинската светлина в стаята му и въздух, докато стане обяд, ще мине време..., да си направя 3 в 1, да пусна телевизора в кухнята, да изпия 3в1, докато слушам някого и си мисля, дали е така, да гледам колко е часа, да отида да купя прах за пране, понеже снощи забравих, да се облека преди това, да си сложа спирала, да погледна колко градуса е навън - отново, и на телевизора колко е часа пак, да изляза като изхвърля боклука, да срещна няколко чифта очи по пътя до магазина, тихо е още, няма задръстване, да разбера, дали ми е удобно в дрехите, докато вървя, да купя и още няколко неща, да се върна, да пусна пералнята, защото има неща, които ми трябват - затова бързам, утре ще пътувам и трябва да са готови, да нахраня рибките в полутъмната спалня, където мъжът ми още спи, да погледна розата има ли вода, другите цветя са добре, да целуна розата, разцъфналата се роза, да се обуя пак и да отида в колата, където е още студено, но слънцето вече грее, да пусна някоя песен, да тръгна, да работя до 6 вечерта, да потърся навръщане цип 60 см, да напазрувам за пътуването, да очаквам без основание нещо, но да не знам какво, да усещам сто неща с основание или без и тях да не ги разбирам съвсем, да слушам музика и една песен двеста пъти, да извадя хелоуинските маски от най-горната част на гардероба като се кача на стола, защото недостигам нищо почти, освен косата си в най-горната част, където мога и сама да се издърпам, ако се наложи, да приготвя чай за съседката, а тя да не дойде, защото не й е добър ден днес, да си сложа едната маска и да убеждавам детето да сложи другата и да идем в тъмното да посрещнем баща му и детето да не се съгласи, защото идеята не била много удачна, като че ли на хелоуин има удачни идеи за плашене, да предложа друго - загасяме навсякъде, обаждаме се на баща ти и точно, когато застане пред дома, разлюляваме свещ пред прозореца страшно и клатещо се, а като отвори вратата, го стряскаме с маските, викайки ууууууууу... и детето пак да не се съгласи, защото явно не е особено артистично дете, не прилича много на майка си, не си пада по приключенията и му липсва ентусиазъм за всичко, както на нея..., или защото е мъж... , после да гледам един филм като си пия сама чай през първата му част, а през втората се движа насам-натам и приготвям вечеря, да ядем с детето, докато му разправям, че не е артистично... , да си сложа маската, шапката, да загася, да взема една свещ и когато мъжът ми вече отвори вратата, да кажа ууууууууууууу, а той леко само да се усмихне... леко... и моментално, веднага да светне лампата в коридора..., а аз да кажа, че детето прилича на него, да, така си е, на кого от тях двамата изобщо му пукаше за хелоуин..., да приготвя багажа за пътуването... ох, уморих се..., а утре трябва да съм будител..., преди време журналистите бяха също будители, сега не ги споменават много, вече не са ли?, няма ли журналисти? или всички са будни?..., но будителите са отделни личности, които може да са навсякъде, имат призванието да са такива, както всичко е с призвание..., да кажа на сина ми да не забрави утре да ми честити празника, защото нали всяка сутрин го будя и той да ми каже, че тогава значи всички майки са будители и аз да отговоря, че да, всички се опитват да разбудят децата си за нещо, да си взема най-накрая душ, през цялото време да съм се сещала за онова нещо без основание, което съм очаквала и да съм се убедила, че каквото и да е било, май по-добре да го забравя, защото така и не го дочаках, явно нямам основание, напълно нямам..., и тъкмо когато ще си помисля да си легна, пропускайки да опиша още най-малко 200-300 движения и 2000-3000 мисли, да видя паяче по леглото и да се сетя, че съм прочела едно поверие за нощта на хелоуин, според което, ако видиш паяк, това може би е духът на любим човек, който те наблюдава, да повярвам и да си легна... в 00:00
Няма коментари:
Публикуване на коментар