Никога не казвай, че винаги ще ме обичаш

Никога не казвай винаги.
Това е игра на думи. Казах го случайно. От никога не казвай никога. Не знам кое от двете е по-добро. Смисълът на продължителността във времето, както и на края, не го разбирам особено. Успявам да осъзная, че има момент, миг, случващото се сега, но не разбирам какво означава край на каквото и да било. Край на връзка, на приятелство, на живота... Както и другото - безкрайността на спиралата, на правата, на вселената...
Краят и безкрайността ужасяват еднакво.
Ако винаги ще те обичам, по-добре да не можех да обичам.
Дори родителите се успокояват със смъртта  - заблуждава ги факта, че със собствената им смърт ще умрат и страданията им, свързани с децата. Както и грижите, болката по тях. А това какво означава? Означава, че и любовта им ще умре тогава. И това ги успокоява...
Любовта е като края и безкрайността. Ужасява и ако я няма, и ако я има.
Никога не казвай, че винаги ще ме обичаш. Обичай ме сега.