Ние не приличаме на никого. Нямаме аналог.
Нямаме и съвпади. От различни вселени сме.
Когато се срещнахме, не се запознахме. И постоянно се разминаваме. Изпреварваш ме, догонвам те едва. Вече съм твърде напред, а и няма наваксване. Говоря без да ме разбираш и - банално - само с поглед се разбираме.
Ако не вдигна очи, задържаш дъха си...
Бягам, когато те няма.
За нас няма изход. Няма и тунел със светлина. Нищо не сме си признавали, важното не сме си казали. Ние дори не се търсим. Намираме се. Не се крием, не се лъжем. Не се пускаме.
Не се кълнем в бъдещето, а и минало, кажи-речи, нямаме. Сами себе си трудно приемаме, а Господ дали ни приема?
Нищо не прилича на нас. Никой не ни подражава.
Ще е чиста случайност да оцелеем.
"Все ми е едно какво представлява светът. Едно искам да знам - как да живея в него" / Ърнест Хемингуей/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар