Дебел, бавен, едва-едва повдига лапите си, за да ги подмести напред по покрива на кофата. Щом наближих, впери светлите си лъскави очи в мен и не мигна. Обаче и аз не мигнах. Забих погледа си по същия начин в него. И видях как котаракът ме сканира. Да, така направи. За няколко секунди през зениците му все едно преминаха няколко цвята или сенки. После той ги присви и добродушно примлясна. След това наведе глава и по същия генно-грациозен начин, все едно се движи не по ламарината на боклукчийска кофа, а по върховете на някой сарай, продължи напред.
Котките са агентите на подземния свят...
"Все ми е едно какво представлява светът. Едно искам да знам - как да живея в него" / Ърнест Хемингуей/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар