Приятно е усещането да попаднеш случайно, сменяйки каналите, на един такъв позабравен филм, с добри актьори и да се върнеш някъде назад, заради дрехите им, косите, погледите, излъчването, заради цветовете, които са оцветявали времето тогава и заради теб самия, онези неща, които помниш, други, които си забравил... Тръгваш назад, после откриваш приликите с действителността ти и днес, после пак се забравяш в някакъв фон, или жест, или атмосфера и се връщаш с емоция, която все едно е посадена отдавна, а цъфти сега...
"Текила на разсъмване" е страхотно заглавие. Даже е толкова силно, че може и никога да не ти се случи на истина :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар