* * *

Често Господ ни дава талант, но се оказваме слаби да го пренесем... до отсрещния бряг.

А понякога може и просто да им става ясно /на талантливите/, като внезапно прозрение, че вече са го пренесли. И затова - край. Точката си я слагат сами. Не знам.

Чета сега, че според психиатър, Уитни Хюстън имала неврологично заболяване, вид пристрастеност към одобрението на публиката, към аплодисментите, към сцената... 

Чета, че едва ли не само при тази болест, можеш да изнесеш таланта си до нивото на мегазвезда. Иначе, ако си нормален, не би могъл. 

А на мен все ми се струват анормални другите. Онези без талант, без лудост, без слабост, без страст, която да си личи и без нужда да получат одобрението на публиката.