Не - отговаря той, - приказка ли е?
Да, на Андерсен. Нали я имаме, прочети я.
И защо не ми я прочетеш ти? Като е толкова хубава... - опитва се да се измъкне. Пък и знам, че много обича някой да му чете. Особено вечер.
Защото си достатъчно голям - отговарям.
Добре де, поне малко ми разкажи сега - настоява той и аз, както обикновено, му разказвам.
Само любовта, казвам онази вечер на сина ми, дава сили на Герда да стигне до замъка на Снежната кралица и да намери Кай.Само ако обичаш, тръгваш.
Той не казва нищо тогава.
Днес обаче, както си чета Труман Капоти, а той си играе до мен, изведнъж прочитам: "Докато слушаше приказката, на Джоуел му се стори, че има доста общо с Кай. Ами ако, мислеше си той, ако той бъде запратен така, както Кай в ледения замък на Снежната кралица? Кой би се хвърлил да го спасява? Никой, абсолютно никой."
И прочитам отново това на глас, на сина ми.
Той няма ли майка? - пита детето.
Няма, казвам аз.
Ами с това трябваше да започнеш - някак с успокоение ми го казва.
Да, но - продължавам аз - само любовта може да те накара да тръгнеш.
Значи любовта е да си луд - промърморва той. - Ужас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар