Да забележиш как някой лекичко ти се усмихва или как нечия ръка се протяга - към нежно докосване, например, е съвсем различно от това да забелязваш как се издува като балон нечия безцеремонност или пък безочливост. В първия случай сякаш топло слънце те гали, а във втория - огромна вълна приижда към теб.
Добре би било да се овладее онова умение, което може би само Кобилкина го владее - умението постепенно да се покатериш на дървото. Първо през етап 1, после 2 и т.н, а не да скачаш като маймуняк по клоните, без цел и посока, но стремеглаво нагоре, и хоп - стремеглаво надолу! Добре е, обаче трудно се постига. Поради този факт се мъчим да се справим със забелязванията, докато си живеем живота. И естествено се налага да се справяме с неприятните. Ето едно от тях -
забелязали ли сте, например, как някой решава да вземе под крилото си друг и да го покровителства, често без да му мигне окото? забелязали ли сте, че обикновено се покровителства точно този, който най не му се получава и как колкото повече се покровителства с безочливост и безцеремонност, толкова повече той и покровителят му се снишават ниско, ниско и накрая сядат отгоре върху балона и го спукват.
Забелязали ли сте?
Защото най-често онзи и покровителят му нииищо не забелязват, тъй като си мислят, че не им пука /за нищо/ и се справят пърфект! Уви! В този поне живот, колкото повече надуваш балона, толкова си по-близо до спукването му. А понякога се чува и едно бум!
Няма коментари:
Публикуване на коментар