За едно обущарско болтче

Бях на зъболекар. Не ми върви със зъбите. Обаче със зъболекарите... как да се изразя... получават се и добри попадения. Освен кованото желязо, дето в определен грамаж се подвизава още в устата ми, благодарение на някои от тях, съм случвала и на свестни. Един, например, беше голям зевзек. Питам го за гаранция, колко време ще издържи, а той пуска редовния отговор: "Гаранция Франция, нали знаеш". После при него стана такава навалица, че се наложи да го заменя. Не че е лесно. Да си намериш зъболекаря е точно толкова трудно, колкото и да си уцелиш фризьора. Няма да казвам дали е по-важно, защото фризьорите отдавна дигнаха левъла, иди се разбери сега с тях. Зъболекарите си приличат междудругото с фризьорите. Само че докато на фризьорите ти им се изповядваш... /така де, ако те бива в говоренето/, зъболекарите /по обективни причини - устата ти пълна с разни маркучи, зейнал си, натискат те технологиите/, та затова зъболекарите ти се изповядват на теб. Изпадала съм в голям напън да отвърна нещо, ама, уви! няма начин. Не можеш и гък да кажеш. А те си говорят ли говорят. Доста кофти позиция. Но пък нали нищо в този свят не е 100 %, случи се онзи ден да ми разкажат нещо, на което дори и да можех, нямаше какво да отвърна. Само си казах наум "Дано някоя сълза не ми потече, че нали съм си чувствителна..." През годините забелязах, че ниският ми праг на поносимост към собствената ми физическа болка не се различава от този към болката на хората, макар да не я изпитвам физически...
Зъболекарката е зряла жена. Минало й е през главата какво ли не. Работила е през соца, през прехода, работи и сега - по време на т.нар. ни демокрация.
  - Леле - започва тя, - едно време какъв зор беше. Нямахме никакви материали. Даже дезинфекционни таблетки... Добре, че нямаше СПИН... Какво ли не правехме. А шефката ми тогава всичко криеше. И онзи моят, дойде си една неделя от поделението, работеше в поделение, и бърза, а му се счупил зъб. Ох, никога няма да забравя... И аз какво, какво да направя. Няма нищо. Всичко е скрила. И намирам едно обущарско болтче. И го пилих, рязах, трябва да го сложа вместо щифт... Сега като чуя как открили обущарски болтове по зъбите на хората... Да бяха видели как се работи тогава. Едно помагало едва го бях намерила да прочета нещо. То нищо нямаше тогава. Няма и откъде да прочетеш. Обаче ми го откраднаха. Та пилих аз това болтче, сложих му го и му казвам: "Виж, сега ти слагам обущарския болт, обаче другият път като си дойдеш, веднага ще го сменим. Няма да останеш с него." А то взе, че го блъсна една кола и така си отиде милият... Всеки път за това се сещам, няма да го забравя...
... - През соца нямаше материали, а сега уж има, ама за нищо не стават - продължава зъболекарката, обаче аз вече не я чувам. Мисля си колко ли пъти се е обвинявала за този болт, обущарския, колко ли пъти е мислила за това... Ето и сега, продължава да го споделя, мъчно й е...