Излизам днес навън, по обяд, да хапна някъде. Грее слънце, а един колега от долния етаж се разхожда. Той го прави често. Разведрява се, понеже е финансист. Аз, ако бях финансист, щях да имам перманентна нужда от разведряване. Така че го разбирам човека. Та, заговорихме се. Питам го: "Как е? Харесва ли ти времето?" Понеже често си говорим за времето, то нали така стана, че времето се превърна в голям проблем. А той: "Да, добре е. Хващам тен и ставам черен на хората." "Еййй - казвам му аз - голям лаф. Ти ли го измисли или го прочете някъде?" "Аз - отговаря ми колегата - имам много лафове, идва ми отвътре, и всичките стават популярни." "Ехааа! - възкликнах съвсем искрено. - Ето значи кой бил авторът на популярните лафове!" И аха да си тръгна, обаче колегата казва: "Междудругото, аз съм първият в София, който облече тениска под сако. После всички взеха да го правят."
Така е може би. Кой знае... Но ми стана още по-хубаво времето. Голям симпатяга!
Няма коментари:
Публикуване на коментар