Зоя и сексът

- За разлика от други семейства, където сексът става проблем - казва ми Зоя, - при нас остана само това. Ние - говори ми разпалено тя -  заедно правим само секс. Друго... май не се сещам...
- Как така друго не се сещаш? - търся уточнение.
- Ами така... Не ходим на пазар, на кино, на театър, на дискотека, на заведение, не чистим у дома заедно, не правим ремонт, не излизаме никъде заедно. Все едно - опулва се тя в мен, - все едно сме тайни любовници.
- И правите само секс?
 - Да. При това доста често. Сексът ни е единственото доказателство, че сме семейство... E - сеща се тя, - и децата, естествено.
- А страстта същата ли си е наистина? - пак питам.
- Абе страстта... - кима тя, - кой ти гледа страст! Аз ти говоря за редовен секс. Даже веднъж си помислих, че затова никой от двамата не си е хванал любовник... Не ни трябва. В крайна сметка любовникът прави секс, не чисти, не пазарува...
- Ужас! - възкликвам искрено.
- Защо? - гледа ме тя. - Нали ако сексът умре, умира и връзката. Значи сме ок.
"Защото, казвам си наум, никой не тръгва да споделя, че е ок..."
...
- Миналата седмица - разправя ми Ивето, - вече му подсказах, че ще си тръгна. Не издържам на това повикване по телефона.
- Ами вие сте така отдавна... Ти чак сега ли се усети?
- Не бяхме така. Преди година той ме канеше на вечери, излизахме до Витоша, до езерата ходихме даже... А от известно време звъни само, ако иска да отида за една нощ.
- Е не знам - казвам, макар че знам, - ваша си работа. Ако не се чувстваш добре, зарежи го.
- Така съм решила. Довечера, ако се обади, ще му откажа.
- А ако не се обади?
...
- Виж, Поли, ако един мъж не те желае, не си губи времето с него - категорично мнение, което Виолета изрича все едно съм на 20 и ще се женя.
- И защо така мислиш? - питам наивно. - Нали твоят те желае...
- Да бе желае ме! - тросва се тя. - Имам представителни функции. Ако правят парти, да ида с него, ако ще пътува някъде, да го придружа, ако ще пазарува, да го консултирам; ако си купи нещо сам, да го оценя... Ей такива все! А като се стигне до желанието, и никакъв го няма.
- Ами може да е моментно - опитвам се да дам надежда. - Може да е в такъв период.
- Не е - клати глава Виолета. - Такъв си беше и в началото. Все с мен, но желанието му по мен...Пък аз искам да вря и кипя в отношенията. Даже, да ти призная, бих се била, ако съм много превъзбудена.
- Ееее, ти пък! - учудвам се аз. - Чак да се биеш, хайде сега!
- Казвам ти честно. Понякога ми е толкова умряло с него, че ме избива на свирепост.
И затова ми е Дилян. С него сме като остриета. Той се забива в мен, после аз в него. Обаче пък за друго не става. Онзи ден го помолих да дойде с мен до Икеа и като влязохме вътре, се спираше точно на това, което на мен най не ми харесваше. Има абсолютно различен вкус.
- Никой не може да ти угоди, Вили - казвам спокойно. - И защо се терзаеш, като си имаш двама. С единия едното, с другия - друго...
- Е да! - не е съгласна тя. - Нали в един момент трябва да направя избор! Тогава какво?
"Тогава, мисля си наум, ще избереш щеш - не щеш."
- Тогава ще му мислиш - казвам на глас.
...
Надя беше омъжена. Докато живееха заедно, мъжът й си пропиляваше парите и дори нямаха какво да ядат. Казвала ми е, че вари едно бутче за супа, после го вади и го дава на детето, а те изяждат само чорбата. После Надя се разведе и се омъжи за друг. Той имаше пари и я задоволи напълно. Напълно материално, защото когато отидох да я видя в новия й дом, първите й думи бяха: " Сега имам всичко. И пак не съм щастлива."
...