Виждам една пътечка покрай чешма, тъмно е по нея, заради плътната сянка на дърветата отстрани, хладно е и малко влажно. Ароматът на липа те обгръща и върви с теб. Лятото тъкмо е започнало и ми се струва, че ще е безкрайно...
Виждам деца, които се надпреварват кой ще набере повече липов цвят. Дърветата са много- по целия път до разклона. Жужат пчели, децата се катерят или огъват клоните и пълнят торбите. Баба ми, пък и не само тя, не искаше да се прибираме без две-три торби поне. Липовият цвят трябваше да стигне за цяла зима... После го разстилаше да се изсушава.
През юни всяка стая от къщата ухаеше на липа. Заспивахме с този аромат, с песента на щурците и луната, която осветяваше всичко...
Няма коментари:
Публикуване на коментар