Твоя съм

"...като не може да бъдеш моя, не искам да правиш нищо за мен!"
Предусещах го това изречение, но не ми стигна фантазията да си представя как го чувам.
Чуха го ушите ми, после чак достигна до съзнанието. Беше изказано с тих тон, не грубо или категорично. Понякога тихият тон е така зловещ, че предпочиташ да нямаш сетива... Случва се и заради други реплики...
... а все по-често само един поглед и вече знам какво ми говориш. Едно движение и разбирам...  Това не запомних кой го каза. Обаче важи. Става. Истинско е. От онези изречения е, които казваш наум, но другият ги чува... Защото има и такива, които изкрещяваш, обаче слухът не ги регистрира. Не съм ли твоя?