Чудя се кое е по-ценно - да се отдадеш на изживявянето на една щастлива любов (когато не ти е никак до писане, защото писането се провокира предимно от нездоизживяното, от разминаването, от премълчаното, от страдането) или по-ценното е да пишеш, вместо, както казват някои - да си губиш времето в разни увлечения... Чудя се и дали имаш действителен избор между двете и дали има щастлива любов? Защото отдаването на щастливата любов е егоистично занимание, докато писането съдържа поне минимална вероятност да бъде в услуга на другите - да им разкажеш нещо, с което да си им полезен...
От друга страна щастливата любов, ако съществува, сигурно е доста обсебваща или пък толкова краткотрайна, че цялото чудене в крайна сметка не си струва... Чудя се също и дали писането, пък и което и да е друго можене, би могло да те накара да се чувстваш по-удовлетворен от която и да е любов, пък била тя и щастлива... ако има такава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар