Потресена съм от лицемерието на човечеството. Изглежда че покъртителните кадри, снимки, коментари, изказаната съпричастност за японците, молбите за тях... всичко това е било част от дневния ред, нещо проформа, нещо за запълване на телевизионно време, за писане на точки в графата състрадателност и вазимопомощ...
Отново се състезаваме с природата ли? Показваме, че и ние (за кой ли път!) можем да сринем един град, да разплачем сами себеподобните си, да им причиним дори по-голямо страдание от това, което може тя??? Невероятно е старанието на хората да доказват колко ниско са все още, колко нищожни могат да бъдат... Извънредните емисии за Либия, заменили набързо все още актуално извънредните за Япония, ме натъжават до погнуса.
Извинявай, ама единствените, които сриват с танкове и артилерия градове в Либия са силите на кадафи.
ОтговорИзтриванеПък те не съм чул да призовават да се молим за Япония.
Кадафи е 40 годишно бедствие - крайно, крайно време му беше наистина.
ОтговорИзтриванене знам, може би не разбирам, но да пускаш бомби, докато в другия край на земята са разбити... не че ако ги пуснеш по-късно,когато японците стъпят отново на крака, ще е различно, но точно сега, точно в такъв момент да продължаваш да преследваш целите си за управление на света, да показваш кой командва парада пред очите на света...
ОтговорИзтриване