Трудно се пише за нещо лично, когато Япония показва на света как. Вече почти седмица японците демонстрират отговори на въпроса КАК. Как се продължава напред сред руини, как се поднася храна сред тях, как се слагат одеяла на ъглите, как се издържа, как се преживява, как се общува, как се пише SOS... На екран. На екраните на телевизорите, компютрите, на екраните на техните собствени камери, заснели всичко - видимо, ясно. Не като американци, не като CNN, както показа войната в Югославия... Съвсем не така.
Япония изнася най-големия урок на човечеството.
Какви хора са те?!? Какъв ред, каква дисциплина, какъв морал! Какъв напредък! Удивително и невероятно е. Някак си не върви да напишеш, че си разстроен, съпричастен, че се молиш за японците... Струва ти се недостатъчно, глупаво, безсмислено. Струва ми се поне на мен.
Когато преди време онзи облак от вулкана с трудното име се носеше и спираше полети, задръстваше летища, създаваше хаос, си мислех колко малко сме напреднали всъщност, след като един облак не можем да неутрализираме, а зависим от посоката на вятъра... Сега си мисля, че японците са напреднали. При това недостижимо. Можем само да им свалим шапка.
SOS -ът не е за тях, а за нас, останалите.
А нашият консул побърза да избяга!!! Срам!!!!! Много голям срам! Мишките първи напускат кораба! Колко грозно е това!
ОтговорИзтриванеА японците... Аз не съм изненадана. Това са хора, които се хвърлят под мотрисите на метрото си, когато останат без работа. За тях достойнството е...нещо друго, друга категория. Те влагат друг смисъл в тази дума. За тях тази земя, на която са се родили им е съдба и те винаги са й носили кармата, ако мога така да се изразя. Не знам дали е морал и човечност. Това са Чест и Достойнство! И все пак това е нация, създала самураите, камикадзетата... Друга раса, друг ген, много, много различни от всички останали и - убедена съм в това! - ние нито можем да ги разберем, нито можем да им подражаваме. Аз се моля за Япония, не ми се струва незначително.