Единственото, което получаваш, е безразличие

Говорим си с един от най-близките ми хора дали има наистина значение личността на кмета на един град, който през последните години просто се възроди. Той, близкият ми, твърди, че няма, защото или му изсипват парите и започва да ремонтира и създава, или не му дават пари и стои с вързани ръце. Твърдя, че за мен обаче има. От личността на управляващия може да не зависи генералната посока, но зависи състоянието и самочувствието на всички негови подчинени. От неговата личност зависи отношението му към хората, с които работи, работния климат и това чувство, което, лично на мен, много ми липсва - да се усетиш поне малко ценен за града, фирмата, кръга, в който си. Пренебрежителното отношение, на което съм свидетел през последните поне 6-7 години, а най-вероятно са доста повече, ме смущава отдавна. Изпитвам го върху гърба си. На хората, които работят и дават дори повече от себе си, не за пари, не за пари, повтарям, а заради вътрешната потребност и отговорността, се отговаря с безразличие. Те са пренебрегвани и сякаш е по-добре да не ги споменаваме, да не ги броим изобщо. "Наградите" - под всакаква форма, са изработени и подготвени, опаковани, за послушковците, неспособните и посредствените. Невероятно е, че това все още е толкова успешен подход! И ако не си от споменатия по-горе отбор, единственото, на което може да се надяваш, е пренебрежение и безразличие. Правят се, че не съществуаш. Нито теб те има, нито онова, което вършиш. Но! Нека да кажа едно голямо "но". Но те приемат с отворени обятия всичко, което си свършил. Доволни са, че си го свършил. Очакват винаги да си го свършил и се надяват да си така отдаден на вътрешната си потребност и отговорността, че отново и отново да си го вършиш. Ако им теглиш една... черта, ще махнат с ръка - Какво пък! Този и без друго не ставаше!Отписването на човека, който им е теглил чертата, и обявяването му за поредния некадърник, мрънкач и един от всичките незаслужили дори едно потупване по рамото през кариерата си, е майсторски обиграна манипулация. наистина ме смущава това безразличие... И не ми казвайте да си взимам шапката, защото имало места, където не е така. Да, радвам се, че го казвате. Хубаво е много, ако има. Но аз говоря за онези места, където е така. И те не са малко. И не са без значение. И също не искам да ми казвате, че всичко си идвало от мен. Аз съм го преодоляла. Въпросът е защо?