Загубиш ли фокуса...

Снощи, късно вечерта, се загледах в един филм* по телевизията. Оказа се за хомосексуалисти. Двама, вече на възраст, които имат 39 години брак! Задържа ме не тяхната история, макар че имаше момент, в който по-възрастният покани по-младия да дойде при него в леглото, тъй като му липсва тялото му... Това, въпреки разширения ъгъл, от който взехме да гледаме на света, все още ми е чуждо. Но, както и да е, филмът беше направен деликатно за отчуждените като мен. Единият, обаче, се оказа преподавател по музика. Имаше епизод, в който 6-7- годишно момиченце свири на пиано, а той го слуша и когато момиченцето спря, му каза: "И какво направи сега! Можеш да се оставиш музиката да те води, можеш да се оставиш да те завладее, но никога, нито за миг не бива да си позволяваш да загубиш фокуса от инструмента и от това, което правиш!" Цитирам по памет, но ми хареса много. Защото всъщност е така вярно, не само за творците, но и за всичко в живота ни. Загубиш ли фокуса, подадеш ли се на емоцията, оставиш ли се да бъдеш изцяло завладян...

* Филмът е "Любовта е странна" на режисьора Айра Сакс