Отворих страницата, попрочетох...
На пръв поглед битува схващането за схематичното разделение - левите у нас са "за" Путин, а Путин е "за" Тръмп. От друга страна не се знае за кого са десните. Като цяло не се знае кои са десни и кои са леви. Много е лесно да заявиш, че задникът ти е червен, розов, син, зелен, обаче като се качиш горе, като духне вятърът и като ти лъсне задникът, иди обяснявай какво си бил заявил. Та затова хич и не вярвам на леви и десни. А пък на демокрацията съвсем. Но понеже сме схематици, за улеснение, както се казва, ми се привижда една схема.
Май американците ще избират между шут и палач. Да не забравяме, че и Петър Велики е имал шут. И ако Путин си търси шут... Въпросът обаче е дали сме в комедия или в трагедия? Защото май сме в трагедия. Тогава кралят няма как да се радва на шутовите смешки... От друга страна, палачът си е палач. Странно би било ролята да се изпълни от жена, но в "Многострадална Геновева" мъжете изиграха женските роли, защо пък г-жа Клинтън да не изиграе една мъжка. Сцената е голяма, твърде голяма и не е като да си няма публика.
Такива ярки образи ни се предлагат. Зрелището не е за изпускане. В салона падат непрекъснато глави. И от ляво, и от дясно. Публиката постоянно е в траур. Ту за едни, ту за други. На сцената обаче е осветено. Представлението си върви. Шут или палач, парите са си пари. Интересът поразклати феса, но керванът си върви.
Вчера гледах "Умно село". Така се радвам на това предаване на Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова по БНТ. Толкова добре ми въздействат срещите с хората, които избират. Проф. Цочо Бояджиев. Прекрасно беше! Един философ, който не само е поставил труда си за Платон и България в лавицата на европейската философия, но и прави невероятни черно-бели фотографии. Невероятни!
Само чудото на човешкото съзидание в доброто и изкуството ще заличат и шутове и палачи. Както, всъщност, винаги става.
Няма коментари:
Публикуване на коментар