...не трябва да го обичам, тъй като съм омъжена, но...;)

Има книги, които ме задоволяват напълно. А това не е лесно. По принцип. Някой или нещо да те задоволи. Задоволяването само по себе си е трудно. Защото всъщност е процес - да се намериш, да се разбереш, да се откриеш сред другите, да се усетиш къде си, какъв си, защо си...
Въпросите са трудни.
Чета си вече втора седмица тази малка книжка, но понеже си препрочитам по сто пъти едни редове, после други, та чета си Лермонтов "Герой на нашето време" и ми е добре.
Не знам, дали бих се притеснила от срещата си с мъж, който така в детайли познава жените, че може да предвиди всеки техен ход. Главният герой е такъв. Лермонтов е такъв. Но все пак звучи плашещо, ако някой ми каже: "смея се над всичко в света, особено над чувствата..." Макар и винаги да съм смятала, че когато обичат, мъжете изпитват по-силно чувство от жените...
Книжката е останала от ученическите ми години, малко се е разпокъсала, доста съм я забравила, дори не си спомням какво ме е впечатлявало тогава... Обаче сега -
"...Явно е, че е влюбен, защото е станал още по-доверчив от преди..."
"Жените обичат само онези, които не познават"
"Да бъдеш за някого причина за страдания и радости, без да имаш на това ни най-малко право - не е ли това най-сладката храна за нашата гордост? И какво е щастието? Заситена гордост."
"За всичко си има причини: много неща не се говорят, а се отгатват"
"Състраданието - чувството, на което така лесно се покоряват всички жени"
"Онази неспокойна потребност на любовта, която ни мъчи в първите години на младостта - хвърля ни от една жена на друга, докато намерим такава, която не може да ни търпи..."
"Няма нищо по-парадоксално от женския ум; редът на доказателствата, с които те унищожават своите предубеждения е твърде оригинален. Например обикновеният начин:
Този човек ме обича, но аз съм омъжена: следователно не трябва да го обичам.
Женският начин:
Не трябва да го обичам, тъй като съм омъжена, но той ме обича - следователно..."