На кого ще оставим Джени в цъфналата ръж?

Делнична вечер, юлска. Тръгнах късно и на пътя бях единствена - аз и тировете, идващи от Дунав мост. Преживяването да шофираш сам в такава прекрасна вечер като онази, е интимно удоволствие... Чувствах се като описана от Майн Рид :) "Жена в гората, срещната случайно и то сама! " Усещането ми беше подобно, въпреки че от време на време го споделях гласно - промушвах едната си ръка през страничния прозорец, другата през люка и крещях! Провинцията е място, което те приземява. Понякога внезапно, друг път постепенно, но винаги те събаря долу, на земята, някак си сред истината, сред реалността, сред нещата, които се правят действително. Докато пътят минава покрай полетата, кафявата оран, цъфналите билкови поляни и засадени ниви - разграфени, очертани, когато ги гледаш отгоре, и безкрайни, необятни, когато потърсиш хоризонта; там сред дъхавостта на узряло жито и забравената гледка на работещи комбайни /удивително големи за нашия свят от миниатюрни техники!/ ставаш друг, не си вече такъв, какъвто си бил само преди час в софийския кръговрат - магазини, улици, офиси, между стените на семейно-кариерните си притеснения и всякакви други догонвания и домогвания.

Сега просто си спомняш за какво става въпрос, усещаш друг пулс на живота. Хората работят, прибират си реколтата, радват се на изобилието от плодове, на ракията, която ще сварят, на киселите краставички, говорят си за природа! 

И се сетих за стихотворението на Робърт Бърнс, за онази цъфнала ръж... (тинейджърите дали знаят какво е ръж?) , както и за популярното мнение, че хората в големите градове, не само у нас, но навсякъде по света, са по-прогресивни, с по-добър нюх за случващото се и взимат по-верни решения. 
Каква заблуда може да се окаже това!
Със закърнели сетива към земята, мислейки си, че сме над нея, високо технологични, ангажирани със сериозни, мащабни проекти, купувайки-продавайки всичко, често пъти всеки, не ставаме ли много по-лесно маши за провеждане на всякакви световни манипулации, проводници на идеите, страховете и амбициите на финансисти и династично самозабравили се хегемони...
На кого оставяме Джени в цъфналата ръж?