Изпаднала съм в дълбоко противоречие. От една страна, съм толкова "за" любовта, колкото не съм "за" нищо друго; намирам в себе си много сили само от една "малка" любов; на съвършената форма на сърцето се залепвам като гербова марка и само, защото съм влюбена...
Но от друга страна, този 14-ти февруари все не ми е силно, внезапно или нежно щастлив; всяка година все нещо ми се сгромолясва, нещо ме възпира да съм метри над земята; не ми е пълно сърцето и не ми е наред. Отгоре на всичко все едно е съдбовно, предопределено някак си да ми е така...
Тази вечер и черна котка ми мина пътя, и виното не ми се пиеше, и истината не ми се казваше...
А утре... пак ще обичам.
"Все ми е едно какво представлява светът. Едно искам да знам - как да живея в него" / Ърнест Хемингуей/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар