Не вярвам, че е възможно. Никой не е по-възможен от Живота. Да живееш е по-голямата възможност от тази да умреш. Всеки ден е шанс нещо да се промени, да се случи, защото животът се случва, върви, движи се... Никой няма право да му пречи. Най-малко пък парите, най-малко те.
Говорим си със сина ми също, че и в двата случая този, който убива, е бащата. Независимо дали е истина или не, така се съобщава.
Спокойно, казвам му, защото не знам какво си мисли, нашият няма да ни убие...
Тъжна история...
Естествено, отвръща синът ми, това, което дават по телевизията, го потвърждава...
Не разбирам съвсем кое.
Мъжете ли трябва да са виновни? Или ни се представят истории на болни хора, които замъгляват съзнанието ни за действията на здравите?
Нали не сме стигнали до там, че да се налага всяка вечер по телевизията да се явява психолог, който да изнася лекции-проповеди за смисъла на живота? Както на хората от община Лом, на които им гасят тока всяка вечер по 5 минути, за да ги подсещат как да гласуват на референдума!
Нали не сме стигнали това дъно на обезумяване, което ни прави незначителни, за да живеем!?
Нали не сме останали без онези близки, които казват две-три думи и ти вече се виждаш изправен, на крака, важен за света наоколо! Нали все още има книги, пиеси, музика, изкуство, заради което си струва да имаш сетива, да чувстваш, да дишаш... Нали все още има любов?
Няма коментари:
Публикуване на коментар